Постинг
19.10.2010 15:00 -
За децата в неравностойно положение - за БЕЗ-грижата на държавата и мисията на "Великолепната шесторка"
Автор: iameverywoman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1332 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2010 09:16
Прочетен: 1332 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 22.10.2010 09:16
Много ми се искаше първият ми тематичен постинг да е по-така... лиричен.., на по-отнесена тематика - нещо за различните проявления на многоликата женската душевност и същевременно нейната комплексност....... Искаше ми се.., но нещо друго в доста по-силна степен владее мислите ми през последните седмици и точно него реших да ви споделя:
Става въпрос за децата в неравностойно положение - тези, изоставени в домове... и другите, чиито родители всеки Божи ден извършват мъничкия подвиг да се грижат за тях въпреки "помощта" на държавата!
Знаете, положението в България от край време е такова, че социалната ни политика е всичко друго, но не и социална и дежурното оправдание за това е недостигът на средства. До тук нищо ново под слънцето, т.е. нищо, което да не ви е известно, но всъщност реакцията ми е провокирана от благотворителната продукция на ВТV "Великолепната шесторка". Разбира се излъчваните материалите относно живота на децата с увреждания (а и не само), отглеждани в социални институции, отразяват една ужасяваща действителност и имат дълбоко затрогващо въздействие, а самата мисия на "Шесторката" е високо хуманна. Но да сложим настрана това, а да се фокусираме върху идеята на тази телевизионна продукция - да бъдат изведени децата от домовете и настанени в семейна среда, както и да бъде създадена структура за превенция, която да оказва помощ на родители, стигнали до прага на решението да изоставят децата си в дом, отчаяни от невъзможността си да се справят с отглеждането им. Ето тази идея/цел на предаването (на мен поне) ми звучи утопично, та да не се изразя и по-остро, употребявайки думата демагогия. И това е така, защото липсва реалистична оценка относно перспективите, които съществуват (поне понастоящем) за наистина качествен и достоен живот на децата с увреждания, отглеждани в семейство, както и относно възможността за качествен и достоен живот и на самото семейство... Но всъщност демагогията тръгва от самата държава, която всячески (основно използвайки медиите за проводник) се мъчи да ни внуши, че активно се работи по стратегии за извеждане на децата с увреждания от специализираните институции и настаняването им за отглеждане в семейна среда....А същевременно истината е, че тези семейства (а много често и самотни родители), които като някакви Дон`Кихотовци са се наели да се грижат за своите "специални" деца, са захвърлени почти на произвола на съдбата да се борят сами със своите си "вятърни мелници"!
Статистически установен факт е, че месечната издръжка на едно дете, отглеждано в институция, струва около 4 пъти повече на държавата, отколкото ако същото дете се отглежда в семейство..; да не говорим за несъпоставимостта в качеството на грижите в единия и в другия случай! Не сочи ли това най-красноречиво колко малко всъщност е реалното подпомагане на родителите, отглеждащи деца в неравностойно положение?! - За мен въпросната статистика е едно индиректно самопризнание на държавата за тоталното й безхаберие по въпроса!!!
Само за протокола ще вметна, че за дете с увреждане, с призната от ТЕЛК/РЕЛКК 100% нетрудоспособност + нужда от чужда помощ, максималният общ размер помощи (в т.ч. детски надбавки, инвалидни и интеграционни такива),отпускани от държавата, е около 260лв. Сигурно е излишно да пояснявам, но все пак ще кажа, че в преобладаващата част от тия случаи - когато с експертно решение на детето е признато, че увреждането му е 95-100% СЧП, т.е. нуждаее се в ежедневието от чужда помощ почти перманентно, то тогава единият от родителите обикновено е принуден да спре да работи изобщо, за да може да полага адекватни грижи за детето си. А нужно ли е да споменавам за какво оцеляване става дума, когато дете с такава степен на инвалидност се отглежда само от единия си родител, както е в голям процент от случаите?! (защото също тъй статистически установен факт е, че при тежко изразени физически и/или ментални проблеми татковците не издържат дълго, семейството се разпада и майката остава сама да се грижи за увреденото си дете)....
Връщам се на изходната си мисъл относно демагогията и спекулирането с тази тема, които всъщност будят острото ми негодувание. - Продукции като "Великолепната шесторка", независимо колко благородна кауза обслужват, в крайна сметка допринасят за размиването на този болезнен проблем. Да, те стигат до сърцата на хората, които в пристъп на състрадание пращат смс-и, вярвайки че помагат да се случи нещо добро.., но всъщност нещата се завъртат в един омагьосан кръг... - Защото всичко хубаво, но каква перспектива ще дадеш на тези деца с увреждания, изведени от социалните домове и върнати при биологичните им родители, или пък предотвратени от изоставяне? - около 260лв. на месец и един родител, който за да е полезен на това дете, е загърбил не само личния си живот, не само шанса да се реализира професионално, на дори и елементарната възможност да се труди за да има някакъв доход, гарантиращ им прилично съществувание?!... Нима това не е подвеждане на хората и приспиване на социалното им съзнание с илюзията, че нещо се прави?! И в тая връзка дори по-лош страничен ефект имат подобни благотворителни предавания - че индиректно противопоставят нуждата от качествена грижа и достоен живот на децата в неравностойно положение, които се отглеждат в институции, на тези, отглеждани в семейна среда. Но уви така се получава, когато зорлян "слагаш каруцата пред коня".....
В крайна сметка всичко започва и завършва с демагогските методи на държавата...
Имах намерение да драсна някой и друг ред и за т.нар. Национална Програма "Асистенти на хора с увреждания", от която в началото на м.юли бяха съкратени няколко хиляди души в страната - именно родители на деца в неравностойно положение, доброволно направили избора да не търсят лична реализация за да се грижат за тях... и за които въпросната програма беше единствена алтернатива за някакъв скромен доход :(... Но стана дълъг постингът и може би по-нататък ще отделя специално внимание, ако има съпричастни на темата...
Става въпрос за децата в неравностойно положение - тези, изоставени в домове... и другите, чиито родители всеки Божи ден извършват мъничкия подвиг да се грижат за тях въпреки "помощта" на държавата!
Знаете, положението в България от край време е такова, че социалната ни политика е всичко друго, но не и социална и дежурното оправдание за това е недостигът на средства. До тук нищо ново под слънцето, т.е. нищо, което да не ви е известно, но всъщност реакцията ми е провокирана от благотворителната продукция на ВТV "Великолепната шесторка". Разбира се излъчваните материалите относно живота на децата с увреждания (а и не само), отглеждани в социални институции, отразяват една ужасяваща действителност и имат дълбоко затрогващо въздействие, а самата мисия на "Шесторката" е високо хуманна. Но да сложим настрана това, а да се фокусираме върху идеята на тази телевизионна продукция - да бъдат изведени децата от домовете и настанени в семейна среда, както и да бъде създадена структура за превенция, която да оказва помощ на родители, стигнали до прага на решението да изоставят децата си в дом, отчаяни от невъзможността си да се справят с отглеждането им. Ето тази идея/цел на предаването (на мен поне) ми звучи утопично, та да не се изразя и по-остро, употребявайки думата демагогия. И това е така, защото липсва реалистична оценка относно перспективите, които съществуват (поне понастоящем) за наистина качествен и достоен живот на децата с увреждания, отглеждани в семейство, както и относно възможността за качествен и достоен живот и на самото семейство... Но всъщност демагогията тръгва от самата държава, която всячески (основно използвайки медиите за проводник) се мъчи да ни внуши, че активно се работи по стратегии за извеждане на децата с увреждания от специализираните институции и настаняването им за отглеждане в семейна среда....А същевременно истината е, че тези семейства (а много често и самотни родители), които като някакви Дон`Кихотовци са се наели да се грижат за своите "специални" деца, са захвърлени почти на произвола на съдбата да се борят сами със своите си "вятърни мелници"!
Статистически установен факт е, че месечната издръжка на едно дете, отглеждано в институция, струва около 4 пъти повече на държавата, отколкото ако същото дете се отглежда в семейство..; да не говорим за несъпоставимостта в качеството на грижите в единия и в другия случай! Не сочи ли това най-красноречиво колко малко всъщност е реалното подпомагане на родителите, отглеждащи деца в неравностойно положение?! - За мен въпросната статистика е едно индиректно самопризнание на държавата за тоталното й безхаберие по въпроса!!!
Само за протокола ще вметна, че за дете с увреждане, с призната от ТЕЛК/РЕЛКК 100% нетрудоспособност + нужда от чужда помощ, максималният общ размер помощи (в т.ч. детски надбавки, инвалидни и интеграционни такива),отпускани от държавата, е около 260лв. Сигурно е излишно да пояснявам, но все пак ще кажа, че в преобладаващата част от тия случаи - когато с експертно решение на детето е признато, че увреждането му е 95-100% СЧП, т.е. нуждаее се в ежедневието от чужда помощ почти перманентно, то тогава единият от родителите обикновено е принуден да спре да работи изобщо, за да може да полага адекватни грижи за детето си. А нужно ли е да споменавам за какво оцеляване става дума, когато дете с такава степен на инвалидност се отглежда само от единия си родител, както е в голям процент от случаите?! (защото също тъй статистически установен факт е, че при тежко изразени физически и/или ментални проблеми татковците не издържат дълго, семейството се разпада и майката остава сама да се грижи за увреденото си дете)....
Връщам се на изходната си мисъл относно демагогията и спекулирането с тази тема, които всъщност будят острото ми негодувание. - Продукции като "Великолепната шесторка", независимо колко благородна кауза обслужват, в крайна сметка допринасят за размиването на този болезнен проблем. Да, те стигат до сърцата на хората, които в пристъп на състрадание пращат смс-и, вярвайки че помагат да се случи нещо добро.., но всъщност нещата се завъртат в един омагьосан кръг... - Защото всичко хубаво, но каква перспектива ще дадеш на тези деца с увреждания, изведени от социалните домове и върнати при биологичните им родители, или пък предотвратени от изоставяне? - около 260лв. на месец и един родител, който за да е полезен на това дете, е загърбил не само личния си живот, не само шанса да се реализира професионално, на дори и елементарната възможност да се труди за да има някакъв доход, гарантиращ им прилично съществувание?!... Нима това не е подвеждане на хората и приспиване на социалното им съзнание с илюзията, че нещо се прави?! И в тая връзка дори по-лош страничен ефект имат подобни благотворителни предавания - че индиректно противопоставят нуждата от качествена грижа и достоен живот на децата в неравностойно положение, които се отглеждат в институции, на тези, отглеждани в семейна среда. Но уви така се получава, когато зорлян "слагаш каруцата пред коня".....
В крайна сметка всичко започва и завършва с демагогските методи на държавата...
Имах намерение да драсна някой и друг ред и за т.нар. Национална Програма "Асистенти на хора с увреждания", от която в началото на м.юли бяха съкратени няколко хиляди души в страната - именно родители на деца в неравностойно положение, доброволно направили избора да не търсят лична реализация за да се грижат за тях... и за които въпросната програма беше единствена алтернатива за някакъв скромен доход :(... Но стана дълъг постингът и може би по-нататък ще отделя специално внимание, ако има съпричастни на темата...
Най тежката и отговорна е на земята Е ...
Мисията невъзможна!!!
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ -„В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОС...
Мисията невъзможна!!!
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ -„В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОС...
Доста неща си успяла да кажеш,но има и много което може да бъде казано. Единствената мисъл която от известно време се върти в главата ми по повод на държавната ни политика е: всичко е оставено на самотек и доизживяване. И нещата някак се крепят единствено на донкихотовщината на някои хора, които въпреки всичко не са загубили вяра. Затворения кръг в който се въртим и от който няма излизане продължава твърде много време. Каква ли е според теб причината? Липсата на желание ? Или целенасоченото ни унищожение?...Кучето си лае, а кервана си върви!
цитирай...и аз съм далеч от мисълта да претендирам за изчерпателност :)
Относно затворения кръг, в който се въртим от години, мисля, че трябва да се говори не за причина, а за причини, които бих обобщила в две групи:
В първата група е отсъствието у хората на усещане и съзнание, че са част от някакво гражданско общество и съответно липсата на готовност да заемат активна гражданска позиция, а последното означава да реагираш дори на онези обществени проблеми, които не те засягат пряко. За 2 десетилетия демокрация тъй и не успяхме да култивираме у себе си такъв начин на мислене и поведение, а ставащият от година на година все по-труден живот допълнително притъпява подобни светли пориви, наслагвайки на тяхно място в съзнанието една апатия, че нищо не може да се промени...Тук-таме се мяркаме разни странни индивиди от категорията "сам юнак на коня":),т.е. хора решени да се борят поне за собствените си права, а покрай това ако могат да помогнат и на други. Но както се казва, една птичка пролет не прави.
Втората група причини се свижда до неправилно провежданата с години политика. Оставям настрана кой, кога и как се е облагодетелствал от участието си във властта, а говоря за недалновидно разпределение дори на налични, заложени в бюджета средства. Личните ми наблюдения са, че особено през последните 8-10 години усилията на политиците ни са аман-заман да изпълним някакви изисквания на ЕС, та да им се харесаме и да може да се усвоят някакви фондове, но разпределянето на парите от тях става ей така - за идеята да се отчете дейност, а всъщност нещата се вършат без никаква мисъл за реалните нужди и проблеми на хората, на чиито интереси уж служат.
Сегашните управляващи поне имат това извинение, че захапаха във властта по време, когато вече беше започнала световната криза и то при ескалиращия й ход в течение на последвалите месеци...Но и тази криза ще свърши все някога, а с нея ще свършат и удобните оправдания...Та дано се приключи и със склонността да се търсят такива!
цитирайОтносно затворения кръг, в който се въртим от години, мисля, че трябва да се говори не за причина, а за причини, които бих обобщила в две групи:
В първата група е отсъствието у хората на усещане и съзнание, че са част от някакво гражданско общество и съответно липсата на готовност да заемат активна гражданска позиция, а последното означава да реагираш дори на онези обществени проблеми, които не те засягат пряко. За 2 десетилетия демокрация тъй и не успяхме да култивираме у себе си такъв начин на мислене и поведение, а ставащият от година на година все по-труден живот допълнително притъпява подобни светли пориви, наслагвайки на тяхно място в съзнанието една апатия, че нищо не може да се промени...Тук-таме се мяркаме разни странни индивиди от категорията "сам юнак на коня":),т.е. хора решени да се борят поне за собствените си права, а покрай това ако могат да помогнат и на други. Но както се казва, една птичка пролет не прави.
Втората група причини се свижда до неправилно провежданата с години политика. Оставям настрана кой, кога и как се е облагодетелствал от участието си във властта, а говоря за недалновидно разпределение дори на налични, заложени в бюджета средства. Личните ми наблюдения са, че особено през последните 8-10 години усилията на политиците ни са аман-заман да изпълним някакви изисквания на ЕС, та да им се харесаме и да може да се усвоят някакви фондове, но разпределянето на парите от тях става ей така - за идеята да се отчете дейност, а всъщност нещата се вършат без никаква мисъл за реалните нужди и проблеми на хората, на чиито интереси уж служат.
Сегашните управляващи поне имат това извинение, че захапаха във властта по време, когато вече беше започнала световната криза и то при ескалиращия й ход в течение на последвалите месеци...Но и тази криза ще свърши все някога, а с нея ще свършат и удобните оправдания...Та дано се приключи и със склонността да се търсят такива!
Търсене
За този блог
Гласове: 70
