Още от най-дълбока древност хората са търсели отговор на въпроса каква е връзката/въздействието на съновиденията с/върху реалния живот (или поне онова, което ние възприемаме като реалност). От тогава датира и една от най-старите практики - да се дава на отделните видения от съня едно определено тълкуване, на който принцип са възникнали и съновниците (писани или предавани като поверия от уста на уста). И  може би е странно, но дори в 21-ви век много хора продължават да се обръщат именно към тях, търсейки символика/знамение в едни или други свои сънища. Дали това се дължи на прекалена суеверност оставям всеки сам да прецени... Но дадените конкретни и често наивно звучащи тълкувания (от типа "Ако сънуваш починал близък, значи с жив ще се видиш") са само на повърхността  на тази вълнуваща загадка - каква е ролята на сънищата в нашия "действителен" живот....
       На пръв поглед изглежда парадоксално, но тъкмо в наши дни избояват с нова сила теории, целящи да разгадаят това мистично явление - сънуването.
       На всички е известно, че хипнозата, която по същността си е състояние много близко до съня, се прилага успешно като средство за преодоляване на психически трами, чрез навлизане в човешкото подсъзнание и разблокиране на подтиснати там преживявания. Щом един опитен хипнотерапевт може да те доведе до такова състояние на транс (в най-голяма степен наподобаващо съня) и благодарение на това да бъдат синхронизирани съзнание и подсъзнание, така че пациентът да се възстанови дори и след много тежки емоционални травми, причинили сериозни психически блокове, колко ли по-мощно е въздействието на естествено породилите се по време на спане съновидения?!  Уви човешкият мозък е устроен по начин, че да поставя бариера между (да го наречем) "будния" ни живот и онова, което преживяваме по време на сън. За нас обикновено е невъзможно да проследим детайлно нишката на това, което сме сънували за да можем адекватно да го съотнесем към собствената си реалност. Но това не означава, че такава нишка не съществува и че виденията ни докато спим се явяват единствено по причина на някакви произволни импулси, които мозъкът ни е произвел, бидейки освободен от контрола на съзнанието. Всъщност любопитен факт е, че една не малка част от най-значимите постижения и научни открития, като идея са се явили на своите автори именно по време на сън. Ето и някои конкретни примери:

~ Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.”
~ Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.
~ Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно състояние на съня (това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.”
~ Ели Сингер, откривателят на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край.
~ Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула.
~Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.
~ Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира.
~ Много композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са разчитали на сънищата като източник на вдъхновение. Песента на Стинг "The Dream of the Blue Turtles" също е вдъхновена от сън. Известната песен на Бийтълс “Вчера” (“Yesterday”) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965г.

       Всички тия примери индиректно водят към една от теориите за мястото/значимостта на съня, започнала да фокусира все по-голям научен интерес от началото на миналия век, а именно теорията за "осъзнатото сънуване".  Казано на кратко, като осъзнато сънуване се определя онова специфично състояние по време на сън, когато спящият осъзнава/знае, че в момента сънува, но без да се е събудил, т.е. още докато пребивава в съня. И макар и 20-ти век да дава тласък в развитието на тази теория, явлението "осъзнато сънуване" е било обект на наблюдение още от древността (за това свидетелстват паметници от древен Египет, Индия, от културата на ацтеките и северно-американските индианци; споменавано е от гръцките мислители Аристотел и Платон; то е в основата на будистката практита, наречена "Йога на състоянието на сънуване"; в по-ново време за явлението споменават Шопенхауер и Ницше). В основата на спомената теория стои схващането, че по време на сън ние отключваме истинския си умствен и духовен потенциал, който докато сме будни е подтиснат от огромното количество сетивна информация, която мозъкът ни се опитва да обработи, при това под диктовката на съзнанието. А то от своя страна функционира, приемайки за даденост определени условности (граници на възможностите ни, които щом веднъж сме възприели, не подлагаме наново на проверка). Но докато спим тези условности отпадат; няма го и непрестанният поток от сетивна информация, който да ни заслепява... и тогава ние сме в състояние да разгърнем истинските си скрити възможности, защото в съня се освобождаваме от оковите на будния си живот. Така, според теорията, ако овладеем осъзнатото сънуване, бихме могли да сътворим значителни позитивни промени в личността си - осъзнатите сънища могат да се използват за моделиране/"репетиране" на реални житейски ситуации, за преодоляване на страхове и фобии, за по-добро себеразбиране и осмисляне на собствения живот, за преодоляване на различни личностни проблеми (в т.ч.такива касаещи сексуалността), за отприщване на творческото мислене и т.н. Казано образно и кратко, овладявайки осъзнатото сънуване, ние бихме се сдобили с един безплатен, ефективен тренажьор за подобряване качествените характеристики на собствения ни буден живот...При това този тренажьор е напълно безопасен, защото при него съществуващият риск се свежда най-много до това да се събудим.:)
       Няма да навлизам в повече подробности, защото който проявява интерес би могъл да намери доста писано по въпроса, при това много по-задълбочено и професионално...  Но размишлявайки по темата, в главата ми неизбежно се пораждат фантазии..:
       Ако по време на съня ние разгръщаме съществуващия си скрит потенциал и способности..; ако от него черпим опитност/познание (а това е така,щом можем да го ползваме като средство за усъвършенстване на будната си реалност)..; най-сетне, ако докато спим ние действително разгръщаме една доста по-съвършена своя същност...., то тогава кое ни дава основание да мислим, че същинската реалност на нашето съществуване е именно будната?!...И  дали няма, както в приказките я наричат, една "страна на сънищата", т.е. едно напълно различно паралелно измерение - измерението на Съня, в което е истинското ни пребиваване, а будността е нещо като "ходене на работа" - една необичайна интелектуална работа по моделиране на собствените ни личности в едни коренно различни жизнени условия - тези на "будната" паралелна реалност?!.....
       И преди някой да ме е обвинил в смахнатост (не че няма да има основание де:), ще добавя накратко, че съществува и теория, която съотнася съня и реалността по доста сходен на спекулативните ми разсъждения начин... При това основоположници на въпросната теория са двама от най-големите в световен мащаб светила в областите си - Дейвид Бом, който е сред най-уважаваните квантови физици (насърчаван лично от Анщайн)  и Карл Прибрам - неврофизиолог от Станфорд.  Та тия двама учени, независимо един от друг, достигат до идеята за холографската същност на Вселената - т.е., че целият наш свят, в едно със всички съдържащи се в него неща, са само проекционни образи, дошли от съвсем друго равнище/измерение на реалността.  Между другото Бом и Прибрам в последствие осъзнават, че холографският модел дава отговор и на редица други мистерии, включително очевидната неспособност на всяка теория (без значение колко обхватна е тя) да даде обяснение на всички природни явления, да не говорим за смятаните за неподлежащи на научно обяснение феномени като телепатията, прекогницията, психокинезата и прочие от паранормалния спектър.
       Та дори и за някои тия ми размишления да са пълна лунатична дърдорщина, коя съм аз, че да споря с изводите на учени като Бом и Прибрам? ;)  А и освен това, колкото и големи да са научните открития и постижения в наши дни, аз поне си давам сметка, че онова, до което до днес се е докоснало човешкото познание, е само една микронна част от Познанието във Вселената изобщо, така че не можем да го ползваме като база за съставяне на категорични заключения кое съждение/догадка е основателно и кое е фантазьорщина :)

       И накрая на всички, които като мен имат афинитет към нестандатните разсъждения и фантазии, предполагам ще е интересно да гледат филма "Генезис" (Inception)

за някои "сънят" е истинската реалност , но докато го разберат
въпрос н а прехосд

но темата действително дава голямо поле за размисъл...Стига разбира се човек да е склонен да надскочи съществуващите в собственото му съзнание бариери, определящи представите му за смисленост/разумност.
Между другото във филма, който съм споменала, се обръща внимание на една особеност, над която не се бях замисляла, но си е точно така - че ние никога не си спомняме началото на своите сънища, а просто се оказваме насред тях...
И така си ги и спомняме като се събудим - от един момент нататък. Обикновено имаме усещането, че някакво действие се е развивало и преди този момент, но без да можем да си го спомним. И това мен пък ме кара да се замисля (пак под формата на догадка) дали, ако приемем идеята за холографския модел и паралелните реалности, сънищата не са една преходна равнина/измерение между будния ни живот и някаква съвършено различна реалност. Т.е. измерението на сънищата да служи като един вид портал, който по правило стои затворен за да отделя тия две реалности така че да не настъпи хаос, но все пак през "ключалката му" се прокрадва известна енергия - сънищата...
И сега докато пиша, пак си давам сметка, че за някои тия мои догадки ще звучат смахнато :).., но според мен е важно да държим съзнанието си отворено за нови идеи, а не да сме като коне с капаци, доверявайки се само на вече известното...