Постинг
04.12.2010 20:07 -
Днес се навършват 31 години от смъртта на Петя Дубарова
Автор: iameverywoman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2596 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2010 20:18
Прочетен: 2596 Коментари: 7 Гласове:
8
Последна промяна: 04.12.2010 20:18
Винаги съм съжалявала, че не е имало шанс да я познавам - родена съм едва 5 години преди нейната кончина....в същия град.., също тъй обожаван от мен, както и от нея.., същите любими места... Като девойка, вървейки по улиците на Бургас се е случвало да се питам дали тъкмо в този момент не стъпвам на точно същата тротоарна плочка, на точно същата пукнатина в асфалта, върху които някога (години по-рано) са стъпвали нейните нозе... И това е било в периоди, когато съм се чувствала противоречаща на света, на себе си.., не~до~край разбрана.., не~до~край почувствана - вероятно както се е усещала и тя (особено последната година преди да сложи край на живота си)... А преди това разказват, че е била страшно лъчезарен и общителен човек...
Странно, неразбираемо, а често и незабелязано за множеството е, как хората с богата и сложна чувствителност могат да преливат от едни емоционални крайности в други... И независимо от тяхната контактност и от колко хора са заобиколени, фините вибрации на тяхната душовност са недоловими за това множество, така че те винаги си остават сами в своя вътрешен свят... И някак тъжно е, че те осъзнават тази своя различност.., разбират, че тя ги обрича да си остават в себе си винаги сами...... На една от последните страници от своя дневник Петя е написала:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
След смъртта й плъзват различни слухове относно причините довели я до решението да посегне на живота си. Една от най-тиражираните версии е, че поетесата е стигнала до фаталното решение заради нескопосано комсомолско обвинение в един вид саботаж - по време на средношколска бригада във фабрика била повредена някаква машина. Но дори да е имало такъв действителен инцидент, той ми се струва прекалено тривиален за да бъде реалната причина за самоубийството й. Мисля си, че през последните месеци (може би година) във нейния вътрешен мир е кипяло дълбоко противоречие заради разрива между собственото й светоусещане и представи от една страна...и от друга - образа, в който все по-натрапчиво и отблъскващо й се е разкривал реалният живот. Като вид доказателство за това се явява предсмъртната й бележка, съдържаща само седем реда:
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"
Първата и последната думи от тази бележка със сигурност са заглавия на нейни стихотвориния. За останалите също мисля, че са, макар да не мога да съм категорично сигурна - може би не са открити/публикувани (а може просто аз да не съм ги срещала)...Мисълта ми обаче е, че тази бележка съдържа "код" с много по-дълбок смисъл от тези кратки думи, написани в 7 реда... - кодът към една загадъчна личност.
Все пак иска ми се да завърша с нещо не-тъжно.., разкриващо светлата Петя Дубарова...
Нека да е това стихотворение:
Там някъде в облаци, в луди лози
Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
той грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
Странно, неразбираемо, а често и незабелязано за множеството е, как хората с богата и сложна чувствителност могат да преливат от едни емоционални крайности в други... И независимо от тяхната контактност и от колко хора са заобиколени, фините вибрации на тяхната душовност са недоловими за това множество, така че те винаги си остават сами в своя вътрешен свят... И някак тъжно е, че те осъзнават тази своя различност.., разбират, че тя ги обрича да си остават в себе си винаги сами...... На една от последните страници от своя дневник Петя е написала:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
След смъртта й плъзват различни слухове относно причините довели я до решението да посегне на живота си. Една от най-тиражираните версии е, че поетесата е стигнала до фаталното решение заради нескопосано комсомолско обвинение в един вид саботаж - по време на средношколска бригада във фабрика била повредена някаква машина. Но дори да е имало такъв действителен инцидент, той ми се струва прекалено тривиален за да бъде реалната причина за самоубийството й. Мисля си, че през последните месеци (може би година) във нейния вътрешен мир е кипяло дълбоко противоречие заради разрива между собственото й светоусещане и представи от една страна...и от друга - образа, в който все по-натрапчиво и отблъскващо й се е разкривал реалният живот. Като вид доказателство за това се явява предсмъртната й бележка, съдържаща само седем реда:
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"
Първата и последната думи от тази бележка със сигурност са заглавия на нейни стихотвориния. За останалите също мисля, че са, макар да не мога да съм категорично сигурна - може би не са открити/публикувани (а може просто аз да не съм ги срещала)...Мисълта ми обаче е, че тази бележка съдържа "код" с много по-дълбок смисъл от тези кратки думи, написани в 7 реда... - кодът към една загадъчна личност.
Все пак иска ми се да завърша с нещо не-тъжно.., разкриващо светлата Петя Дубарова...
Нека да е това стихотворение:
Там някъде в облаци, в луди лози
Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
той грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
1.
анонимен -
az sam rodena...
04.12.2010 21:16
04.12.2010 21:16
az saz rodena v edna i sashta godina s petia dubarova.no sam jiviala i u4ila v drug grad.za neinata poezia,talant i gibel nau4h mnogo godini po kasno.po moeto vreme zlobata,zavistta,klevetata imaha ogromni rasmeri.sa tiah ne se govoreshe, ne se komentirashe te se yseshtaha vav vazduha.ako si talantliv,umen ili po rasli4en vse se namirashe niakoi da te sma4ka.s petia se slu4i sashtoto.poetite sa ranimi i 4uvstvitelni naturi .nia ia niama ,no stihovete i ostanaha.te se 4etat i haresvat ot mnogo hora.zlobarite nikoi ne gi znae, no petia dubarova she se spomenava.mir na prana i.
цитирайСВЕТЛА Й ПАМЕТ!
И аз имам известен спомен от "духа" на онези години, макар и по-осъзнатите ми преки впечатления за нередния модел в отношенията между хората да траеха сравнително кратко - "Демокрацията" ме завари тъкмо месец след като ме бяха приели в комсомола (в 8-ми клас).
Както и да е, пред таланта на Петя Дубарова поклон!
И ще призная, че изпитвам гордост от факта, че тя е сред личностите, придаващи удохотворения облик на моя град!
цитирайИ аз имам известен спомен от "духа" на онези години, макар и по-осъзнатите ми преки впечатления за нередния модел в отношенията между хората да траеха сравнително кратко - "Демокрацията" ме завари тъкмо месец след като ме бяха приели в комсомола (в 8-ми клас).
Както и да е, пред таланта на Петя Дубарова поклон!
И ще призная, че изпитвам гордост от факта, че тя е сред личностите, придаващи удохотворения облик на моя град!
някакво публикувано предположение за причините за самоубийството й? Те ще са съвсем лични причини, естествено, вероятно не много ясни за излагане, но все пак може би нещо се знае - от собствените й думи, от спомени на семейството и съучениците. В крайна сметка много ученици са чувствителни, немалко пишат стихове, някои от тях са и добри, но повечето от тях за щастие остават живи.
цитирайв следствие на какво е настъпила смъртта й, а именно погълнато голямо количество хапчета (сънотворни), но за причините...Аз поне не съм попадала на официално изнесена версия. В постинга съм споменала само една от спряганите. Друго, за което съм чела е, че е имала любов (предполагам платонична предимно) с някакъв чужденец, с който след като се запознават дълго време поддържат кореспонденция, докато в един момент той просто престава да й пише, което тя изживява доста тежко. Това се случва около година преди тя да стнигне до фаталното си решение...На мен ми се струва много по-вероятно тъкмо това разочарование да я е прекършило и в последвалите месеци да е започнала да гледа на нещата като цяло с различни очи - все по-отчуждени и отказващи да приемат съществуващата реалност...и в крайна сметка просто да не е могла да се пребори с мрачността на мислите си...Но това са само мои предположения.
А семейството й даже да знае действителната причина, е нормално да не желае да я разтръбява публично...най-малкото от уважение не само към паметта й, но и към нейното лично пространство - да го съхрани такова (лично) и след като си е отишла.
цитирайА семейството й даже да знае действителната причина, е нормално да не желае да я разтръбява публично...най-малкото от уважение не само към паметта й, но и към нейното лично пространство - да го съхрани такова (лично) и след като си е отишла.
за нещастна връзка, за обида, получена от някого - те представляват интерес за нас днес. Не заради жълтината, а по-скоро за да знаем кого четем, все пак. Самият аз все си мисля, че стихотворенията невинаги са ключ към поета. Точно обратното: това, което знаем за начина му на мислене, за реакциите му, за страховете и надеждите му - то може да стане ключ към стихотворенията.
цитирайче това, което възприемаме като "ключалка", нуждаеща се от отключване, може всъщност да е ключът...и обратното... При сложните душевности никога не може да се каже със сигурност кое спрямо какво е първопораждащо, освен ако те сами не те осветлят по въпроса... - нещо, което уви в случая няма как да стане..... Иначе и аз бих искала да разбера...
По принцип винаги са привличали интереса ми многопластовите личности :)
цитирайПо принцип винаги са привличали интереса ми многопластовите личности :)
тя би навършила 50...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 70
