Любовта е две шепи... - длани, отворени, топли, очакващи... - но не да поискат, не да получат...  А да дадат... - безрезервно, безкористно и до край - безостатъчно.., знаейки, че този, който взема от тях, може и никога нищо да не пусне в замяна...
И защото Любовта е отдаваща, тя винаги приема риска, че шепите й могат да останат съвсем празни... - от даване.........

Но понякога се случва и така - тези две шепи да бъдат обгърнати и приютени от други две...
И тогава от това докосване светът се пробужда..., земята отново се завърта около оста си..., а с нея и цялата вселена.....
И това се повтаря пак и пак, всеки път...!


П.П.  Игнажден е! Пожелавам на всички благословена с любов Коледа!

"Но понякога се случва и така - тези две шепи да бъдат обгърнати и приютени от други две... "

Красиво е. Описала си един съвършен свят. Сбъднати мечти и желания ти пожелавам в този красив полет!

Аз май гравитирам още към първата част от написаното, но и само мисълта, че винаги някъде за някого се случва и втората, ми е пак достатъчно стопляща....
на този етап ;)
Да ти се връща пожеланото!